В низините дръвчетата отдавна цъфнаха, даже някои прецъфтяха. Топлото време събуди живота и пролетта е в пълната си сила. Но само с един поглед към Витоша човек разбира, че в планината още е зима - склоновете са бели от сняг и обвити в облаци.
С Любов, Деница и нейното ровърче отидохме на разходка в подножието на Плана, в любимата гора на тромпетистите. Там едва е покарала зелена тревичка на места. Нищо друго не се е събудило след зимата. Вървяхме по сухите борови иглички, между които се подаваха съвсем малки бледи гъбки, и посядахме на камъните, обрасли с мъхове и лишеи, които единствено разнообразяваха кафевия цвят на гората. Тромпети, за съжаление, нямаше.
Край реката с радост открих героя от филмчето Патепа - Жълтото Пате! Скривалището му се беше поразрушило през зимата, затова го взех със себе си на разходката и го оставих да си живее на по-сигурно място.
Небето се мръщеше на дъжд, такава беше и прогнозата. Както отбеляза Деница - когато ходим там заедно винаги вали. Но нямахме намерение да си тръгваме предварително - да завали, пък ще видим. Тя ни заведе наблизо до гората, за да ни покаже един приятен път, около който явно беше популярно място за пикници. Сега, за моя радост, нямаше никой. Тръгнахме по него, за да видим къде ще ни отведе. Той започваше с табелка за забрана на всякакви видове моторни превозни средства, а очевидно беше много използван.
Вървейки срещнахме хилядоножка. Не от къщните, лошо хапещи стоножки, нито пък отровна сколопендра, а подобна на трамвайче, на бронирано червейче. Взехме я да я разгледаме. Тя се свиваше на кълбо, правеше се на умряла, но като видя, че не я оставяме, отново тръгна да си пълзи с всичките крачета. На всяко прешлянче имаше по четири - по две от всяка страна.
Като я наснимахме я пуснахме да си върви и продължихме през боровата гора. Понеже бях по-отпред, зад един завой на пътя подплаших голяма птица, която зърнах само за момент. Стори ми се, че е фазан. Търсих я наоколо, но не я намерих.
Не след дълго стигнахме до голямо дърво, около което пътят правеше кръг - като обръщало на автобус. Вдясно видяхме бор със скършен огромен клон. Дали е станало при буря, или пък от тежък сняг през зимата? - зачудихме се ние.
Докато го разглеждахме започна съвсем осезателно да вали, а и се чуха гръмотевици. Обиколихме по обръщалото и тръгнахме наобратно. И едва сега забелязахме, че такива хилядоножки пъплеха почти на всяка крачка по чакълестия път. Незнам накъде бяха тръгнали, но сякаш имаха обща посока. Гледайки си в краката, за да не ги настъпваме, забързахме надолу.
