Тревички

Ходих на излет сред буйни треви, високи и сухи след края на лятото. И докато се излежавахме и похапвахме ядки аз снимах наоколо.

Хълмът и едно друго чудесно местенце

В първите дни на октомври с Ники се запътихме на разходка към едно хълмче. То се намира на много лесно място, малко над село Железница, точно до разклона за село Плана. И двамата не бяхме ходили там. Оставихме колата ми на удобно място и се заизкачвахме по черен път нагоре. На равно място преди върха имаше антена на мобилен оператор. А на най-високата точка се спряхме за почивка. Тя бе обозначена с квадратен камък, зациментиран там през 1955 г. Гледката към Витоша бе страхотна, а малко по-вляво се виждаше зъбатият силует на Рила.

Като ни стана прекалено горещо от силното слънце тръгнахме да се спускаме по обратната страна на хълма с цел да си намерим сянка. Харесахме си мястото под едно борче и се търкулнахме там. Из тревата изобилстваше от стари масловки и други всякакви гъби. Хапнахме баничките, които Ники бе купил на идване и се смяхме много на Коста Цонев - дори само при споменаването на името му.

Решихме да продължим с разходката надолу по черния път. И мързеливо си помислихме как на връщане ще трябва да изкачваме същия този път до върха на хълма. Така, спускайки се, стигнахме до напречен път и трябваше да решим накъде да тръгнем. Помислих си, че вляво ще се озовем някъде близо до село Железница, затова поехме вдясно. Навлязохме в чудесна борова гора. Навсякъде беше осеяно с гъби. Едни надигаха пласта борови иглички като капак и се подаваха, а други на туфи растяха отгоре.

Повървяхме известно време по пътя, а на едно по-равно място, обрасло с мъхове, се отклонихме между дърветата. Скоро видяхме камари скали и ги приближихме. Оказа се, че те се издигат над дълбоко дере, от дъното на което се чуваше река. Скалите бяха страхотни! Покатерихме им се, обиколихме ги. От откритата им горна страна се откриваше гледка към есенната гора на отсрещния склон на планината и към слънчевото небе. А от едно място по-надолу и встрани открих три метални халки, завинтени в скалата - явно за да връзват въжетата си алпинисти, които се катерят по канарите от дерето до тук.

Направихме дълга почивка, разгледахме наоколо, открихме една червена мухоморка, наядена от охлюв, и отново се смяхме на Коста Цонев. Така стана време да ходя на зъболекар, затова поехме на обратно. Доста се изпотихме по стръмния път нагоре. На върха на хълма отново спряхме за почивка, а и за да погледнем чудесните гледки още веднъж. После се качихме в нагорещената кола и се заспускахме към София.

След няколко дни отново отидох на същото място, този път с друга компания. Ето малко снимки от тогава: