Априлски сняг

Тази сутрин станах в 7 ч., защото от 8 ч. ми започва тренировката в клуб "Кьокутен". Погледнах навън - снощният сняг се беше задържал! Приготвих се набързо и излязох, за да имам време да поснимам по пътя през Ловния парк. Поради тази причина закъснях с няколко минути. Ето ги снимките.

Изгореното езеро

Различни приятели ми бяха споменавали за езерото над село Габра. Викат му Горно Габренско езеро или Тараторското езеро. В един облачен ден се отправихме натам. С колата подминахме селото и, вече на билото, завихме вдясно по черен път. Когато започна да става стръмно надолу спряхме и оставихме колата там. Не ми се рискуваше да не можем да се измъкнем от калта, ако завали. От тук се виждаше водоема. Запътихме се направо към него надолу по склона. Сред сухите треви избиваха на ярки петна красиви мъхове.Като достигнахме равното се оказа, че под туфите трева е мочурливо. Напредвахме бавно и внимателно. Отдалеч езерото изглеждаше странно - от една страна водата беше малко и бе оставила голяма площ от дъното на сухо, а от друга - сякаш целия водоем бе ограден от ров с вода, като крепост.Приближихме. По насип минахме от вътрешната страна на рова. Тук сухите треви бяха опожарени. Черната пепел и следите от АТВта правеха пейзажа неприятен. Над водата остро стърчаха изгорели тръстикови стебла.Поразходихме се за кратко и се оттеглихме към близката гора, с надежда, че там вятърът ще е по-слаб. Но още преди да я стигнем, си харесахме леговище под няколко дървета. Там се разположихме.Много приятно минаваха часовете - като облаците по небето. Те така ме впечатляваха, че доста ги поснимах, а след това ги използвах, за да залитна силно по посока на креватната живопис, като прекалих с драматичността им.

Гостуването продължава

Вторият ден от престоя ни при Владо и Деница в село Караполци също беше много приятен. За съжаление беше понеделник и Владо отиде на работа. Деница и Любов пиеха сутрешни напитки, а аз се измъкнах от отоплената стая. Стълбището, по което се влиза в къщата, отвежда до едно преходно помещение, което беше пълно с какво ли не. Захласнах се в снимки на буркани с различно съдържание.

След като документирах каквото ми се видя интересно, излязох на двора. Там също изобилстваше от обекти. Охраняваше ги кучката Чери, която внимателно ме наблюдаваше къде точно се мотая.

По-късно, когато вече температурата се повлия от Слънцето, отново се отправихме на разходка. По уличката срещнахме една позната на Деница баба, с която заедно стигнахме до чешмата с известната вода край селото. Наляхме си бутилките за разходката и продължихме. Този път отивахме по-наблизо - край реката Габра.

Там Любов и Катето се излегнаха на слънце, а ние с Деница плъзнахме по каменистите брегове. Търсехме буци въглища, които реката носи от мините нагоре по течението си. В крайна сметка напълнихме огромна торба, която беше непосилно да върнем в селото и затова скрихме в храстите. Те с Владо по-късно щяха да си ги приберат с колелото или направо с количка. Покрай въглищата аз се впечатлявах от различни камъчета, а едновременно и събирах плоски екземпляри, върху които може да се рисува. Бях събрал доста в една торба, когато Слънцето вече не топлеше достатъчно и решихме да си тръгваме. Геройски си я отнесох до площада и колата.

А в къщата вечерта продължи с хапване, пийване и игри.