Изгореното езеро

Различни приятели ми бяха споменавали за езерото над село Габра. Викат му Горно Габренско езеро или Тараторското езеро. В един облачен ден се отправихме натам. С колата подминахме селото и, вече на билото, завихме вдясно по черен път. Когато започна да става стръмно надолу спряхме и оставихме колата там. Не ми се рискуваше да не можем да се измъкнем от калта, ако завали. От тук се виждаше водоема. Запътихме се направо към него надолу по склона. Сред сухите треви избиваха на ярки петна красиви мъхове.Като достигнахме равното се оказа, че под туфите трева е мочурливо. Напредвахме бавно и внимателно. Отдалеч езерото изглеждаше странно - от една страна водата беше малко и бе оставила голяма площ от дъното на сухо, а от друга - сякаш целия водоем бе ограден от ров с вода, като крепост.Приближихме. По насип минахме от вътрешната страна на рова. Тук сухите треви бяха опожарени. Черната пепел и следите от АТВта правеха пейзажа неприятен. Над водата остро стърчаха изгорели тръстикови стебла.Поразходихме се за кратко и се оттеглихме към близката гора, с надежда, че там вятърът ще е по-слаб. Но още преди да я стигнем, си харесахме леговище под няколко дървета. Там се разположихме.Много приятно минаваха часовете - като облаците по небето. Те така ме впечатляваха, че доста ги поснимах, а след това ги използвах, за да залитна силно по посока на креватната живопис, като прекалих с драматичността им.