Между снежните и дъждовните мартенски дни уцелих един, през който не
валеше. Доста трудно и по случайност си намерих компания - Нели и Никола, които също искаха да ходят някъде да
пощракат. Зачудихме се къде и решихме -
село Ярлово, те не били ходили там. Речено - сторено. Потеглихме с моя автомобил в облачната сутрин.
Като се издигнахме над София по Бистришкото шосе облачността намаля, започна да се показва синьо небе и чудесни снежни гледки. Тук снегът не се беше стопил. Точно бях спрял, за да снимам това,
когато първата кола, която идваше насреща също спря до нас и шофьорът ме попита за отклонението за
Ярлово. Явно го беше подминал. То е в село
Ковачевци. Обясних му и му казах, че и ние сме за там.
В
Ярлово минахме през селото и спряхме край реката, която се казва
Палакария. Там е и водопадът, който е доста посещаван от местните хора, но не е много популярен сред туристите. В този момент, като никога, нямаше никой.
Оттук започна нашата бавна, приятна, спокойна разходка покрай пролетно пълноводната река. Снимахме ли, снимахме.
Черният път беше пресечен от много локви, в които се отразяваше пейзажът. Понякога поточета от склоновете
течаха по него, през миналогодишни листа и още по-стари камъчета. А пътеките бяха покрити с непокътнат сняг.
На юг, между склоновете, се виждаха снежните върхове на Рила.
А на север - снежните
склонове на Витоша, откъдето извира реката.
Минахме покрай мястото, където през есента се беше настанил голям цигански катун. Сега там изобилстваше от обувки.
Никола носеше комплект
макро лещи, каквито отдавна искам да пробвам. Оказа се, че ми стават на обективите и аз изчезнах при малките същества.
През това време моите спътници направиха снежен човек.
когато първата кола, която идваше насреща също спря до нас и шофьорът ме попита за отклонението за Ярлово. Явно го беше подминал. То е в село Ковачевци. Обясних му и му казах, че и ние сме за там.
В Ярлово минахме през селото и спряхме край реката, която се казва Палакария. Там е и водопадът, който е доста посещаван от местните хора, но не е много популярен сред туристите. В този момент, като никога, нямаше никой.
Оттук започна нашата бавна, приятна, спокойна разходка покрай пролетно пълноводната река. Снимахме ли, снимахме.
Черният път беше пресечен от много локви, в които се отразяваше пейзажът. Понякога поточета от склоновете течаха по него, през миналогодишни листа и още по-стари камъчета. А пътеките бяха покрити с непокътнат сняг.
На юг, между склоновете, се виждаха снежните върхове на Рила.
А на север - снежните склонове на Витоша, откъдето извира реката.
Минахме покрай мястото, където през есента се беше настанил голям цигански катун. Сега там изобилстваше от обувки.
Никола носеше комплект макро лещи, каквито отдавна искам да пробвам. Оказа се, че ми стават на обективите и аз изчезнах при малките същества.
През това време моите спътници направиха снежен човек.
По отношение на Витоша Ярлово, както и всички села и места по южните и западните склонове на планината са като обратната страна на медала - като че ли всичко си е същото, но взреш ли се, е съвсем друго. Така като се озовем там планината може да ни откъсне от самите себе си и да научим неща, които не сме подозирали. Разбира се, ако се сетим да попитаме с подходящи думи снежния човек.
ОтговорИзтриванеБраво!
Жалко, че снимките не са активни:). Като се взирам в някои от тях, ми се иска да натисна zoom-4е за определен детайл или направо да докосна охлювчето по рогцата:). Много приятно ти се е получило blog-4eto! Понякога си мисля с усмивка за теб и Маги =8D I.
ОтговорИзтриванеАз често ходя в Ярлово.Там имаме къща и доста време съм прекарала там.Като гледам снимките се сещам за много хубави моменти на тези места.В местността Бабина курия също е много хубаво,както и на Рожко и Рибарника.А за реката нещо допълнително:тя извира под витошкия връх Купена и се влива в р.Искър.
ОтговорИзтриване