Фотонощ

С Любов и Тони решихме да отидем за едно пренощуване до Люти дол. Там къщата на Тони не бе посещавана от предишния път, когато бях ходил с него. А и Любов не я беше виждала. Тръгнахме ранния следобед. В колата, която Тони ползва в момента, освен радио, могат да се слушат и касети. Това бе добър повод да извадя разни любими неща от предишната си музикална колекция, която от години стои забравена в един шкаф. За нула време стигнахме. Колата, която вече веднъж бе трошена по кошмарния път от селото до къщата, сега оставихме в началото му, натоварихме се с багажите и изминахме последния километър пеш през жегата. Бяхме смешна картинка, особено Тони с косачка за трева на раменете си. Дворът не беше обрасъл толкова, колкото предполагахме, но веднага разбрахме защо - вътре бяха пасли животни. Ниските лози бяха останали без нито едно листенце - тъжна гледка. А дивият съсед отрече да са били негови животни, докато минаваше на няколко пъти с каруци, натоварени със слама. В средното помещение на къщата ни посрещна прилеп. Подуши ни добре и си отиде. Търкулнахме се в сенките, а Тони се зае да коси тревата. Аз извадих фотоапарата си и като се разщраках - та чак до среднощ.Когато тревата бе окосена, Тони се присъедини към излежаването с фотоапарати. И ме подсети за една техника - как да си направя от нормалния обектив макро. Знаех го този номер, но не бях го прилагал много-много. Ето части от макро серията:Като се свечери изпекох на огъня пилешкото месо, което си носехме и което осите бяха започнали да ръфат. Хапвахме, пийвахме, но аз продължавах и да снинам.Тук, на последната снимка се вижда как всъщност могат да светят краката на скакалеца. Междувременно захладня и се прибрахме в къщата, където снимките продължиха.Аз отдавна съжалявах, че съм си забравил статива, затова се забавлявах с размазани снимки.С тони пробвахме какви ли не техники на клатене и подхвърляне на апаратите докато снимат. По едно време той се кротна в спалния си чувал, а аз започнах да го снимам.И така до късно през нощта. Когато и аз си легнах, чух шумове отвън и казах на Тони: "Някой ходи в малините!", след което съм заспал, а той още час се е ослушвал, но не е чул нищо. А на другия ден се прибрахме.