Могъщи водопади - Крушуна

На следващият ден, след като бяхме видели водопада край Тетевен, решихме да отидем и до Крушунските водопади. Потеглихме сутринта от Ъглен в същия състав - баща ми Йото, Любов и аз. Съвсем скоро край пътя се появиха поляни с гъсто нацъфтели минзухари.

Не след дълго минахме през Ловеч, през няколко села и стигнахме Крушуна. По табелки се ориентирахме накъде да завием, но пътят ни отведе при порутени къщи, които ни накараха да се съмняваме, че сме на правилното място. Мъж и жена разхождаха кученце. Слязох да ги попитам. Те ми посочиха в обратна посока и казаха, че с кола оттам трябвало. След известно лутане се отказахме и се върнахме при съборетините, този път отидохме до края на пътя и попаднахме на паркинг, на който вече пристигаха няколко коли. Не разбрах защо така ни объркаха двамата с кученцето.

Тръгнахме по пътечка покрай река Маарата, която също беше пълноводна от скорошните дъждове и топящите се снегове. Водите й преливаха през интересни прагове - като тераски.

Навсякъде бяха изпопадали огромни отчупени клони от дърветата - може би от тежестта на снега през зимата или от някоя скорошна буря. А до водопадите стигнахме съвсем скоро - те са с много каскади, пищно пръскащи в различни посоки върху интересни карстови скали, басейнчета и прагчета. Голямото количество вода и тук ме впечатли силно. А и шумът беше на ниво!

По мостчета и стълбички успяхме да разгледаме стихията от всички страни, дори и отгоре. Проследихме рекичката Маарата, която образува водопадите.

Тя странно се появява под скалната стена в края на горичката, през която минава. А малко по-настрани под скалите излиза още една река. Вода течеше навсякъде - през полянките, между дърветата, по пътечките... 

Тези места явно са доста посещавани. Сега също имаше няколко двойки и семейства с деца. На различни места попадахме на заключени бариери, преграждащи черни пътища. До тях винаги имаше табели, на които се призоваваха посетителите да се въздържат от вандализъм и да не чупят катинарите, а да искат ключа от кметството.

Тръгнахме наобратно, джапайки сред тревите. Много кални и много доволни седнахме в колата и потеглихме към София, с надежда да изпреварим големия поток прибиращи се в неделя следобед.