Малко небеса

Получи се странно, но приятно. В един дъждовен следобед Стас дойде у нас и разказа какви грандиозни били облаците над Витоша преди малко. Но вече валеше и небето го нямаше. Изведнъж ни хрумна, че можем да идем някъде на по-височко, че да гледаме облаци. Надявахме се да не вали дълго. Кой знае защо, решихме, че може би гара Яна е удобно място - там винаги, когато се пристига към София по магистрала Хемус, се открива чудесна гледка на цялото Софийско поле, а зад него се виждат планините Лозенска, Витоша и Люлин. И хоп - качихме се в колата му и за нула време през проливния дъжд и силния вятър се озовахме в село Яна. Още като наближавахме, въздухът започна да вони, както обикновено, от пушеците на Кремиковци. Подминахме селото и по един път, покрай високи насипи от шлака, намерихме отбивка и спряхме. Предпазливо отворих вратата. Навън въздухът беше свеж, не миришеше. Олекна ми. Но дъждът още беше силен, а силният вятър го носеше почти хоризонтално. Зачакахме в колата, като от време на време излизахме, за да проверим няма ли подобрение в атмосферните условия. След известно време облаците започнаха да се разкъсват, дъждът намаляваше, докато накрая съвсем спря. Навсякъде плъзнаха дъждовни червеи и охлюви. И ние изскокнахме от колата. Радвахме се, че не беше напразно идването ни - над Софийското поле започнаха да се образуват гледки и неназовими облачни явления! След още известно време пекна слънце и си тръгнахме. Вкъщи разбрах, че цялото мероприятие ни бе отнело малко повече от два часа.