До Карловския водопад за два часа

Този ден с баща ми Йото бяхме се измъкнали от София още в ранни зори. Шофирах с моя автомобил. Цял ден до следобеда бяхме на ловен събор в село Труд, до Пловдив, а след това потеглихме към Карлово. След силната жега до този момент, по пътя започна да превалява на места, по билата на планините проблясваха светкавици. В Карлово не намерихме хората, които трябваше, та баща ми реши да ми покаже водопада, който не бях виждал, и така се получи чудесна разходка за около час и половина - два. Оставихме колата на уличка в квартала с по-възрожденските къщи и тръгнахме нагоре. От една табелка се осведомих, че вървим по улица "Водопад". Не след дълго от дясната ни страна започна парк, покрай който течеше и река. Минахме покрай туристическа спалня "Васил Левски", която работеше, за моя изненада. Също и покрай ресторант, в който имаше празненство и небългарска чалга заместваше спокойствието между огромните дървета. По-нататък попаднахме на тази красива сграда.Около арката горе пише: "1891. ФАБРИКА ЗА ВЪЛНЕНИ ИЗДЕЛИЯ ВЪЗДИГНАТА ОТЪ ЕВЛОГИЯ ГЕОРГИЕВА ВЪ ПОЛЗА НА РОДНИЙ МУ ГРАДЪ КАРЛОВО", а отдолу - "ПРОДАВА СЕ" и люлински телефон. Продължихме нагоре по пътя. Срещу една саморазрушаваща се воденица от високото идваше тръба с вода, която се изливаше от три метра край пътя. Там трима младежа по шорти се готвеха да си мият колата. Пресякохме реката по мостче и след малко се оказахме пред ВЕЦ "Васил Левски".Тук от табелата разбрах, че водопадът е всъщност природната забележителност Сучурум. По-късно от интернет се осведомих, че местността е резерват. На много места имаше табелки за пътеки към хижи, както и различни маркировки. А водопадът се намира непосредствено зад централата.Там спряхме на мостчето, от което природната забележителност се вижда чудесно.Във вира пред скалите се къпеха мургави младежи, както и една съвсем черна негърка. Баща ми снимаше, а аз невъзмутимо започнах да разпъвам статива за фотоапарата, за да направя горната снимка. Това предизвика огромно любопитство у един човек, който досега бе стоял долу, при къпещите се, а сега дойде и небрежно се облегна на паратепа на метър от нас. След известно мълчание баща ми го попита какви са тези екзотични тъмнокожи, които се къпят. А човекът отвърна "Ми колумбийци". След това се зае да разбере ние пък какви сме и откъде сме. А, от София, аха - като че ли любопитството му намаля. Ние пък забелязахме, че вдясно от водопада, високо на скалата, има каменна плоча с някакъв надпис. Попитахме го какво пише там. Христо Проданов - отговори той. - Тук е умрял. Е как, викаме ние, на Еверест е изчезнал, не може тук да е умрял. А той отговаря съвсем невъзмутимо - "Не, този е друг, май е бил ловец." След което баща ми засне плочата с максимален зуум, увеличихме я на екранчето на апарата му и прочетохме някакво име и години на съвсем друг човек. Доста смешно ми стана. Тръгнахме обратно. Този път, понеже слизахме надолу и ни беше по-лесно, често спирахме да снимаме рекичката и въобще каквото ни хареса.В парка има големи черни елши и питомни кестени, орехи, че и няколко чинара. Алеите са от каменни плочи, има и каменни животни, които децата яздят. Красиво е и е много приятно с малките езерца и водоскоци. На едно място водата преливаше от езерце и наводняваше алеята. Там се бяха събрали няколко дядовци с пръчки и се опитваха да му отпушат канала, за да не прелива. Недоволстваха от пълната липса на поддръжка на водните съоръжения в чудесния парк от страна на кмета. Попаднахме на тези плочи, показващи някаква привидна активност на общината:Също така и на паметник на Христо Проданов, който е родом от Карлово. Чудесната разходка приключи и поехме към София през бури и порои.