Вместо гъби - филмче

Бяхме си говорили с Деница, че времето е подходящо да се ходи за гъби, та да вземем да идем. Още повече, че тя преди няколко дни беше пълнила успешно торбичка с масловки. Разбрахме се в кой точно ден да го направим, а аз се обадих и на Ники, който с радост се включва в такива начинания, защото така трябвало, пък ако не го правел, никога нямало да излезе от тях. Затова обикновено идва и тайно се надява да се кротнем някъде, а най-добре да си четем цял ден на слънчева полянка.

Ники, този път напазарувал тутманици за изпът, пристигна у нас сутринта и зачакахме Деница, която сколаса чак към обед. Настанихме се в роувъра й и потеглихме - към горите под връх Половрак в Лозенската планина. На пустия паркинг пред складовете на БЧК, където обикновено оставяме колата, с лай ни посрещна мърлявото кученце трикрако, което помнехме от съвсем малко. Тръгнахме между дърветата в горите край пътя към върха и заоглеждахме за гъби. Земята беше суха, но намерихме разнообразни екземпляри. Деница започваше да пълни торбичката с масловки.

По-нагоре гората ставаше по-суха и гъбите съвсем се скриха. По горския път се разминахме с двама залитащи пияни мъже в мръсни анцузи, които нямаха никакъв багаж. По-високият обясняваше: "... то не може да се пие постоянно, защото бъбреците не могат да промият толкова алкохол...". Къде ли бяха се подредили така насред горите в ранния следобед? Може би бяха дървосекачи или други работници.

В един момент стигнахме до слънчева полянка, която си бяхме харесвали и преди за почивка. Деница се заоглежда веднага за сърнели, но намерихме само едно доста впечатляващо пънче. Явно бяхме закъснели.

Излегнахме се в тревите и Ники раздаде тутманиците, а аз отворих шоколада. Една пчела много го хареса, прегърна цяло блокче и не го пусна. Подарихме й го - оставихме я с него на полянката. Майтапехме се и се смяхме много. Деница се зачете. Ники също искаше да си чете, ама му беше неудобно така да ме лиши от компанията си. Затова ме подпита дали си нося книжка. Отговорих, че си нося фотоапарат и го подканих да правим смешно филмче. Той каза, че за съжаление не си носим героя - гуменото пате. Пък аз му предложих да снимаме някой от нас, например него. И той, нали е добричък, се съгласи.

Филмчето не се получи така, както го бях намислил, но въпреки това май е забавно. А идеята ще я осъществявам друг път.