Пате и гъбки в Гората на тромпетистите

След типичен есенен дъждовен период, в началото на октомври се случи циганско лято. Нощите бяха студени, но денем слънцето силно печеше. Исках да намеря време колкото се може по-скоро, за да ида в есенните гори с тайна надежда да попадна на странни гъби, каквито обичам да снимам. Щом се отвори възможност се уговорих с Ники, който беше в нещо като отпуск. Той е чудесна компания - освен необичайното общуване, което се получава, той си е самодостатъчен и няма нищо против да изчезна за малко или повече време, пък той да си чете.

Ходеше ми се в любимата Гора на тромпетистите. Там водя всички май, та щях да му я покажа и на него.

И отидохме. Багажът ни беше шалтета, книжки и моят фотоапарат. Провизиите ни се състояха от четири баници, които той беше купил от любимата си баничарница, шоколад и вода.

Излегнахме се на слънчевата полянка. Сутринта минаваше във вяло четене, разговори за литературата, природата и икономиката, а от време на време събличах по някоя дебела дреха. Често се смеехме на меломанската ни страст и безкрайните проблеми с номенклатурата на музикалните ни колекции.

Когато лежането започва да ми омръзва, взех фотоапарата и статива и отидох на дългоочакваното издирване на гъбки в гората. Ходех бавно, гледах шумата по земята. Скоро попаднах на съвсем малко бляскаво поточе, което отразяваше небето през многото слоеве листа.

Край него, под ниските клони на околните дървета, беше пълно с коралки.

Доста време прекарах там, навсякъде изникваха нови интересни същества и образувания - вълшебно място! Продължих полека през гората, която постоянно сменяше своя състав - бор, бреза, липа, трепетлика, череша... На по-откритите места октомврийски цъфтяха ягоди и къпини. Изглежда бях позакъснял за гъбките след дъждовете, защото намирах предимно стари, но не липсваха и красиви екземпляри.

В по-горната част на гората, където дебел мъх покрива плътно земята под боровете, попаднах и на любимите тромпетисти - ето ги:

За дълго бях оставил Ники сам, затова реших да се върна, да го видя как си прекарва времето. Намерих го да дреме на друго място, понеже слънцето се беше преместило. Каза, че се е поразходил наоколо, а покрай рекичката, която минава край полянката, намерил гумено пате. Отново го оставих и тръгнах покрай водата.

Скоро на отсрещния бряг намерих патето, което се оказа доста фотогенично.

Наближаваше часа, в който трябваше да си тръгваме, затова аз, с един подгизнал крак от неволно джапване в реката, се върнах при Ники с жълтата играчка. Изведнъж у него се появи неподозиран ентусиазъм да се опитаме да раздвижим патето в стоп-моушън филмче, каквито и на двамата са ни любими. Не оставаше много време, затова бързо се организирахме и докато се чудехме какво точно да прави нашият герой, се получи това:

После намерих едно скривалище, в което патето да живее до следващото ми идване и с нежелание си тръгнахме.