Пред палатката, край огъня

След многото пътувания това лято из България, с Любов решихме да идем и на по-диво място на палатка. Моята идея беше за Гората на тромпетистите, чудесно място в Плана планина, малко след разклона за село Плана. Когато бяхме там за пръв път, бяхме изумени от огромното разнообразие мъхове и лишеи, които покриваха всичко с дебел мек пласт под сянката на боровете. А при по-внимателно вглеждане се забелязваха огромен брой бели "тромпетчета" - органът им са разпръскване на спорите. Затова така, на майтап, кръстихме гората. Мястото не е далеч от София, а и бяхме водили различни приятели там, които сега пак бяха поканени да се присъединят, но никой не дойде. И се получиха три дни, с две нощи по между им, изпълнени със спокойствие и тотална почивка. Основно си четяхме книжки и списания, докато няколко ястреба мяукаха в ниския си полет над върховете на боровете. Денем лапахме грозде и нектарини, а вечер палехме огън и печахме шишчета. Като ни омръзнеше да се търкаляме и излежаваме ходехме за дърва, снимахме се...На полянката край рекичката, където се бяхме настанили, не намерихме достатъчно равно място за палатката, защото растителността беше силно избуяла, затова я опънахме в гората между боровете.Сенките и лекия ветрец поддържаха температурата приятно прохладна, а всъщност това бяха от най-горещите дни на лятото. Вечер, когато започнеше да се стъмва и не можеше повече да се чете, палехме огъня, с който до късно си играеше Любов, а аз си играех с фотоапарата.Така се улисвахме в заниманията си, че в резултат се получиха тези две филмчета.

Преди да си легнем в палатката дълго снимах звездите, които вече бяха ярки и многобройни. Мълчахме, огънят пукаше, обаждаха се странни нощни птици, а аз броях на ум до много стотин. И от звездите се получаваха чертички.Времето минаваше неусетно, можехме да живеем така още много... Но на третия ден, вече привършили храната, събрахме багажа и се прибрахме, защото Любов трябваше да се приготвя за работа.