С Любов и баща ми Йото бяхме на гости на баба и дядо в Ъглен. Както обикновено, когато сме там, и този път отидохме на разходка, въпреки облачното време, ситния ръмеж и вятъра. Баща ми знаеше къде са се събрали неговите приятели ловджии - на избрано място край реката Вит, която минава през селото. Отидохме до там с колата му, през кални ниви, храсталаци и тръни, по-високи от човешки ръст. В далечината кацаха и отлитаха бели и сиви чапли. На закътано, под обгорял върбов дънер имаше скована колиба, покрита с найлонови чували и слама, пейки и маса. Отстрани гореше огън и се печаха мръвки, а компанията пиеше, мезеше и се забавляваше. С Любов тръгнахме на бавна разходка към реката и газопровода, който минава наблизо. Стара планина се виждаше красиво под препълненото с облаци небе.
Неравните поляни край брега на Вита бяха мокри и покрити със свежа зеленина - току-що покарала след наскоро разтопилия се сняг. А покрай водата лежаха големи плоски блокове лед. Реката, голяма и мътна, мощно преминаваше през бързеите и се успокояваше във вировете. Ходехме бавно и разглеждахме всичко в иначе на пръв поглед скучния пейзаж. И така, докато се мотаехме, слънцето проби облаците и цветовете на света се показаха.
Добре разходени, в чудесно настроение се върнахме при веселите ловджии, казахме "Наздраве!" и заопитвахме най-различните видове меса, наденици, люти чушки...
Един възрастен мандраджия ми обясни как едно време са правели ледник (ударението е на и-то) - събирали тези ледени блокове, копаели яма и ги слагали вътре, добре изолирани със слама. В тези ледници се съхранявали различни нетрайни стоки, а самите ледове се запазвали чак до панаира в селото, който е в края на август.
Така приятната разходка приключи вкусно, интересно и развеселено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар