Жега в Хисаря

В Хисаря бях обикалял преди няколко години с екскурзовод за няколко часа и ми беше харесало. Наскоро минах наблизо и ми направи впечатление приятната планина наоколо - Хисарският дял на Същинската Средна гора. Искаше ми се да се поразходя там и това желание ми се сбъдна много скоро - намериха се ентусиасти за компания - Поли и Кромето. Те пък бяха чували добри отзиви за Хисаря от нашият приятел Даньо, който преди около месец бе прекарал там няколко дни в голям хотел с голям басейн. Набързо се уговорихме и в първия свободен момент тръгнахме - ние с Любов и те. През цялото време ни съпътстваше страшна жега, която будеше недоумение у мен защо точно горещият август е предпочитаният месец за отпуски и почивки. А отделно, че през този отвратителен сезон навсякъде се строи и ремонтира. За съжаление нямам избор кога мога да почивам, понеже завися от цикъла на производство на периодичния печат, където работя. Любов пък зависи от ваканциите и общо взето единственото време, през което сме свободни и двамата, е горещото лято. В Хисаря се полутахме малко, докато намерим резервирания хотел, понеже една от главните улици, на която се намира той, беше разкопана и затворена. А всъщност доста трудно намерихме две стаи в един и същ хотел - навсякъде бе пълно. По улиците бродеха семейства с плажни принадлежности, което ми беше неочаквано - знаех, че Хисаря е прочут с минералните си води и басейни, ама че е чак такъв курорт - не. Хотелът беше луксозен и приятен. Отстъпих стаята на първия етаж на Поли и Кромето, а ние с Любов се качихме на третия. Балконът ни гледаше към короната на голям чинар от улицата, като в клоните му, точно пред нас, висяха бели гащи.Пооправихме се след пътя набързо и, понеже вече беше привечер, излязохме на разходка към един набелязан за вечеря ресторант. С Любов искахме да опитаме турската кухня, която се предлагаше там. Лесно го намерихме и с изненада открихме, че ще ни забавляват две певици и певец. Репертоарът им бе разнообразен - от стари български хитове до съвременна чалга. Пееха, че и танцуваха дори на моменти, а всъщност от огромното количество маси в ресторанта бяха заети само 4-5. Сигурно защото беше неделя вечер. Искахме да опитаме от всичко и нищо не можехме да си изберем конкретно, затова с Любов си поръчахме две плата: едното - от всичките салати по малко, а другото - от всичките меса на скара - агнешко, телешко, пилешко. Страшно вкусно! Останаха ни доста мръвки, които прибрахме като в джоб в хляба, приличащ на възглавничка. Когато запяха: "Всяко копче си мечтае да се разкопчае!" си тръгнахме. В хотела се натъркаляхме на нашата спалня, а аз направих няколко снимки. Уговорихме се следващия ден да идем на разходка извън града, по планината. На сутринта ме болеше гърба, защото се оказа, че спим на амортизиран ортопедичен латексов матрак. Поли и Кромето пък ги бяха събудили работници и тежки машини от съседния строеж. Слязохме за ритуала Закуска в столовата на хотела, където семейства мажеха филии и сърбаха кафета културно и прилично. Така и не мога да разбера как може да се събудиш и да почнеш да ядеш. Потеглихме на разходка, купихме карта на града, пък аз си купих и гуменки, с които се екипирах. Въпреки сутрешния час слънцето започваше да напича. Вървяхме по дълга улица през квартал Веригово, която преминава от крепостта към гарата, след това покрай огромни почивни станции и балнеохотели, през циганска махала и накрая свършва в лабиринт от високи каменни зидове с огромни дървени порти. Повечето от тях се рушаха и напомняха на крепостните стени от центъра. В тази махала явно е кипял живот, защото на много от зидовете имаше паметни плочи - това бяха къщите на участници в четата на Панайот Волов. Намерихме изхода от лабиринта в правилната посока с помощта на единствения човек, който срещнахме там - брат близнак на Брад Пит, само по шорти, бутащ ръчна количка. Къщите свършиха, а ние се движехме по напечен черен път, който се виеше по слабия наклон на хълмовете, между отделни дъбови дървета и отделни скали, стърчащи от тревата. Много приятен терен, много приятен пейзаж, като се изключи жегата!След известно време си харесахме една сянка за почивка, където и хапнахме месцата от снощната вечеря. Бяхме спрели до група скали, една от които стърчеше вертикално. Всъщност подобни имаше често, но тази беше по-голяма.Реших да си направим една от моите любими снимки - подредени като за снимка. Подпрях апарата на една скала и изтичах в кадър.Продължихме. Не след дълго открихме почти естествена скална вана (една цепнатина в скалата бе циментирана), пълна с вода. Може би това беше ваната на Крали Марко, за която бе споменал човекът, който ни упъти. Излязохме на било, което напомняше на равно поле. В далечните по-високи склонове, обрасли с гъсти гори, се жълтееха групи огромни канари, които ме мамеха да кривна от пътя и да цепя направо към тях, но страшната жега ме спираше, а и компанията ми май не споделяше моя ентусиазъм. Вървяхме, вървяхме, надявах се скоро да стигнем горите и пътят да стане прохладен. Но не - след известно време се оказа, че ни чака още доста ходене под палещото слънце, преди да стигнем гористите склонове и затова решихме да се връщаме, докато все още имаме сили.На обратно пътят ни се видя по-кратък, както обикновено става. От запад се появиха облаци, които обаче някак си се разсейваха над главите ни и рядко правеха сянка.Кромето си мечтаеше за джакузи, перлена вана и масаж, каквито се предлагаха в хотела ни. Поли често говореше по телефона. Любов не се чувстваще добре от жегата, а аз се чудех какво въобще може да се прави в кошмарни дни като този. Освен да се ходи на басейн, разбира се, както правеха всички тук. Обаче ако не обичаш басейн? Като навлязохме в по-обитаемите части на града седнахме в първото заведение, което видяхме, за да се освежим с напитки. Бистро с модернистичен фонтан отпред и с плочки с формата на идеално пасващите си гущери на Ешер. Живнахме и продължихме към хотела. Като че ли бяхме отказали Кромето от джакузи и перлена вана, донякъде с подигравки, донякъде с цените им, но за масажа той бе твърдо решен. Записа си час за след 15 минути и зачака масажиста. Прибирайки се в нашата стая, от балкона забелязах, че белите гащи се бяха преместили и бяха сменили клона.Ние с Любов, вече чисто нови след банята, искахме да излезем на разходка в близкия парк с минерални чешми. Поли, за да не скучае, дойде с нас, но отново говореше по телефона. Тук, освен работници, които режеха настилката на пътеките с пронизително з-з-з, имаше и семейства с пластмасови бидони, които наливаха вода и я отнасяха във всички посоки. Помотахме се малко, прочетохме химичния състав на водата и се върнахме в хотела, за да вземем Кромето. Отправихме се към частта на града, която се намира от вътрешната страна на крепостната стена. Исках да покажа на Любов една магнолия, но не можахме да я познаем в този сезон. Тук бе съвсем като курортен център - хора, кафенета, сергии... Направихме един тигел от едната стена до другата, където трябваше да се намира един кичозен ресторант, който също си бяхме набелязали по интернет за посещение. Не се разочаровахме - в градината имаше много зеленина, фонтанчета, пръскачки, басейнчета и водопадчета, в тревата - декоративни фигури на джуджета, гъски и патици, а между един чимшир се подаваше главата, бюста и бедрото на миниатюрна Венера Милоска, сложена навярно така, за да не се вижда, че няма ръце, както отбеляза Любов. И този ресторант беше празен - навярно заради понеделнишката вечер. Носеха ни поръчаното много бързо, а и то бе много вкусно! Като се прибрахме в хотела отново се уговорихме Поли и Кромето да ни погостуват в нашата стая. Този път си бяхме взели бира. Като се качиха, ни казаха, че в съседния хотел - този, в който бе отсядал Даньо, край басейна има концерт на Веселин Маринов и в стаята им не може да се седи, защото гледа почти натам и се чува много силно. Малко след полунощ по улицата под нашия балкон започна да се разотива публиката - явно концертът бе свършил. Понеже бяхме изморени от туристическия ден - и нашата вечеринка бързо приключи. На сутринта - отново ритуал Закуска. Седях на масата, докато моите спътници закусват, и гледах как от съседните маси хората ставаха и отиваха до тостера, за да се върнат малко по-късно с камара печени филийки. И така по много пъти. Нашите приятели отново били събудени от строежа. Този ден трябваше да си тръгваме. Събрахме си багажите, освободихме стаите и отидохме на разходка в парка с римските развалини, в пределите на крепостната стена. Тук работници стояха на групички и пушеха, багер вървеше по алеите, от няколко посоки идваха сташни шумове. Един чичко се разкрещя на друг чичко, който правеше нещо по развалините: "Още веднъж ако те видя да не работиш и една стотинка няма да ти платя! Да знаеш!". И отмина, а всичките други видове работници седяха по пейките, пушеха и гледаха сеир. Обиколихме развалините за нула време, седнахме в едно кафене преди тръгване и решихме да минем през Старосел, за да видим древните светилища. А в Хисаря трябва да се дойде в друг сезон, си мислех през цялото време. Жегата отново настъпваше. В самото село Старосел главният път, по който са и табелките за светилищата, бе в ремонт, а движението - отбито през заобиколни селски улички, и ни трябваше известно време, докато отново хванем вярната посока. Първо се спряхме при по-малкото светилище. Гледам го, гледал съм го и преди - нищо не можем да си кажем. Нито то на мен, нито аз на него. Нямам афинитет към подобни творения на човека. На касата попитахме дали този път ще ни отведе и до другото светилище, което се виждаше над дърветата. Да, казаха ни, пътят там отивал. Хубаво, отиваме там и се оказва, че обекта не работи поради ремонт от един месец, сърдити работници обядват и се карат на посетителите. Напъхваме се пак в напечената джипка на Поли и - към къщи. Отвратителен сезон - жега и ремонти.