Вятър и слънце

Много исках да покажа на Любов язовир Белмекен. Още от първия път, когато баща ми реши да минем оттам, за да го видя. И сега, на връщане от гостуване при наши приятели в село Цар Калоян, където започват Родопите край Пловдив, решихме да го посетим. Аз не съм любител на язовирите. Винаги предпочитам реки. Течащата вода ми е много по-интересна и по-чиста от застоялата. Животът край реките е несравнимо по-богат и разнообразен. А и боклуците край язовирите сякаш винаги са си там и само се увеличават, докато реките, дори и да са мръсни, в момент на по-голяма вода се очистват. Затова рядко посещавам големите водоеми. Но Белмекен много ме впечатли. По-интересните моменти от пътуването ни в жегите бяха как се лутахме из Велинград, докато уцелим пътя към Юндола, защото, разбира се, няма табели, и как объркахме пътя за Белмекен вече при Юндола, защото отново няма табели. Там си купихме една кофа боровинки от баби в шалвари, които и ни упътиха. После пихме вода от дървените чешми, подобни на кучешки колибки, с чучур, който всъщност е клонче, пораснало перпендикулярно на една от чамовите дъски, от които е изградена чешмата. Гледките бяха чудесни, а при хижа "Христо Смирненски" спрях, за да се поразходим.Подухваше прохладен вятър, беше просторно и красиво - чак ни се прииска да останем да преспим в хижата, за да можем да се пошляем до насита наоколо. Но не намерихме хижар, въобще никакъв човек нямаше наоколо. Продължихме към язовира и не след дълго бяхме там. Много красиво място е и затова имаше и няколко коли с хора, дошли да погледнат и да щракнат по някоя снимка. Имаше и няколко къмпингуващи рибари. Но цялостното усещане не се разваляше от хората. Потеглихме на разходка в студения вятър и силното слънце - все пак бяхме високо в Рила.