Панаир и водопад в Тетевен

Гостувахме с Любов на дядо и баба в Ъглен. Положението на селото е такова, че от него може да се отиде с кола до много интересни места наоколо, а и по-далеч. Възползвахме се, че е събота и решихме да посетим съботния панаир в Тетевен, а след това да се разходим някъде в околностите, ако жегата позволява. Настроението ми се повиши още с приближаването към града, както всеки път, когато видя стръмните възвишения наоколо. Панаирът, както обикновено, бе голяма навалица - паркирани автомобили покрай цялата главна улица, семейства с деца и групи младежи ходят бавно и машинално ядат семки. Разгледахме сергиите, опънати на 2-3 улички. За съжаление много малко от тях продаваха занаятчийски стоки, който са ми любопитни. След обиколката Любов имаше нова диадема. А аз се сдобих с къси гащи и две шапки - сламена и каскет. Небето бе ясно - както и предишните дни, така че температурите отдавна бяха минали 30 градуса на сянка. Затова помислих, че ще е по-добре да отидем до водопада, за който бях чел, отколкото да се опитваме да качим някое от околните стръмни възвишения в този пек. Тръгнахме полека нагоре покрай малка рекичка по стръмна уличка която започваше от самия панаир. От лявата ни страна се редяха спокойни къщи, които гледаха към зеленината над рекичката. От тук до водопада трябваше да е местността Козница. По-нагоре, където вече къщи нямаше, но асфалтовото шосе продължаваше все напред, вниманието ни привлече дървена ограда, с проснати върху нея килими и голяма бяла табела: "Добре дошли на дядовата Менкова пералня". Жегата ставаше непоносима, макар че аз бях много приятно изненадан от разхладителните свойства на новата ми сламена шапка - хем ми пазеше широка сянка, хем усещах хладно течение по темето си от въздуха, който минаваше през реда по-големи дупки. Кривнахме от напечения асфалт към малка сенчеста полянка край реката, за да си починем. Стръмните брегове се обитаваха от огромни криви букове.От другата страна на реката се виждаше пътечка, по която решихме да продължим, за да не ходим по жегата. Тя обаче пресече две сухи дерета - малки притоци на рекичката, и се загуби сред гъстите треви и дървета.Върнахме се отново на пътя и продължихме. Минахме покрай колиба със странно опъната оранжева блуза, вдигната на висок прът, като знаме. Приличаше на петолъчка.Така, полека стигнахме до мостче, до което имаше табели за екопътека, както и паркинг с няколко автомобила. За пореден път се ядосах, че липсата на информация ни кара да извървяваме пеша големи разстояния нагорещен асфалт, вместо да го минем за няколко минути с кола. Навлязохме в прохладната гора. Пътеката минаваше покрай красивата малка рекичка, като я прескачаше на няколко места по дървени мостчета. На няколко пъти се разминахме с посетители.Съвсем скоро видяхме и самия водопад Скока, както пише на табелата, а на картата го пишеше като Козница. Наблизо имаше беседка с камина и маси, както и табели.Разходихме се наоколо, видяхме съседния улей на втория водопад, който през лятото едва капе. Беше потънал в зеленина - предимно мъхове и бръшляни.По стръмни железни стъпала се изкачихме до върха на водопада, но там не беше особено интересно. Когато разгледахме всичко вече бях твърдо решен, че ще се потопя в хладната вода. Други хора не се забелязваха, затова бързо се съблякох и бавно запристъпвах. На пипане не беше такъв студ, какъвто ми се стори, когато вече бях нагазил до над колената. Затова се напръсках добре и когато целият бях мокър се цамбурнах. А Любов снимаше смешните ми физиономии.След това чудесно разхлаждане светът изглеждаше много по-приветлив. Потеглихме наобратно и почти веднага срещнахме следваща група посетители - няколко огромни германки. Изпуснаха ме за малко, се посмяхме ние. После се разминахме и с други хора. Явно много добре бях уцелил пустия момент при водопада, за да се разхладя. Преди да тръгнем отново по горещия асфалт надолу, реших да погледна картата. Пътят нагоре трябваше да стига до хижа Сава Младенов. Сигурно е посещавано място, защото от време на време луксозни коли, а и не само, минаваха покрай нас натам. Научих също така, че една чешма, покрай която бяхме минали, носи веселото име Синия пишур. Тръгнахме надолу с намерение да я разгледаме по-добре. Тя се намираше до един мост, под който минаваше реката. Наоколо растеше чобанка с впечатляващи размери на листата. Слязохме да я видим.На плочата с надписа пишеше:

ИЗТОЧНИКЪ СЪГРАДЕНЪ ЗА СПОМЕНЪ отъ АХМЕДЪ ОСМАНОВЪ родомъ отъ Гр. АНТАЛИЯ МАЛА-АЗИЯ и ПАВЕЛЪ КУМАНОВЪ ПЕЕВЪ родомъ отъ ГР. ТЕТЕВЕНЪ септемврий 1928 год. МАЙСТОРЪ ХР. Б. ГАЧОВЪ

В горния ляв ъгъл вертикално с дребни букви бе изписано СИНИЯ, а в горния десен - ПИШУР.

Тук Любов ми направи тази снимка:Аз пък нея я снимах на пътя и продължихме с прибирането.